Тунизийски сватбени традиции

Тунис е демократична държава, в която доминират традициите на исляма. Законите и обичаите на страната не пречат на свободното общуване между мъжете и жените. За да се запознае един младеж с една девойка, е достатъчно да му подари жасмин, с очакването жестът му да бъде приет. Ако младежът носи цветето зад лявото си ухо, той е ерген, а зад дясното си ухо - е женен мъж. Полигамията в Тунис е забранена със закон, приет през 1957 година.
В Тунис, както и в повечето арабски страни, в брак се встъпва в ранна възраст, което не е изненадващо - 60% от населението е на възраст под 20 години. Тунизийските сватби са толкова срещано явление, че броят на булченските магазини е огромен и те са в състояние да удовлетворят всеки вкус. Към сватбата се подхожда много сериозно. Обикновено родителите на жениха избират булката, като се случва дори тя да е тяхна роднина.

Сватбеното тържество продължава една седмица, като през първите шест дни бъдещите съпрузи празнуват поотделно и се виждат едва на последния ден от тържеството. Тогава шаферките покриват дланите и стъпалата на булката с къна - символ на просперитет и защита от зли духове. Момичето се сбогува с майка си, като със запалена свещ в ръка няколко пъти обикаля бащиния си дом под музиката на сватбения оркестър. След това майката извежда момичето, като пътя им се осветява със свещи. Според тунизийските обичаи младоженецът е длъжен да подари на булката златни накити с тегло около три килограма.

Съществува изискване няколко дни преди сватбата булката да не къпе и да не си сменя дрехите. Около месец преди сватбата младоженецът отива с приятели при нотариуса и след прочитане на първата сура от Корана, подписва брачния договор. След това нотариусът посещава дома на бъдещата булка, за да подпише и тя.

В Корана не се казва нищо за това, каква трябва да бъде сватбената церемония. Ето защо, във всяка мюсюлманска страна се следват съответните традиции. Дори и в различните области в Тунис, сватбените церемонии значително се различават помежду си. Предполага се роднините да явяват на тържеството в разкошна народна носия. Много хора предпочитат да не купуват дрехите и ги вземат под наем. Този е много доходен бизнес, защото всяка една носия струва средно около 200-300 долара.

Тържеството завършва на седмия ден с голямо угощение. Традиционното ястие в сватбеното меню е кус-кус - национално ястие, приготвено от пшеница, но не липсват месо и зеленчуци. Когато приключи едноседмичният празник, младите оставят националните дрехи и се обличат по обичайния всекидневен начин. В повечето случаи сватбените разходи по празненството се поемат от родителите на младоженците.

https://www.youtube.com/watch?v=luWggYFeuaU

Източник:nevesta.bg