„Кривата къща” никога не спи

Krzywy Domek, както е оригиналното й название, е сграда с необичайни форми, комбинация от мол, ресторант и офис сграда, и името й се превежда като „Кривата къща”.

Сградата е относително млада, но вече е необичайно популярна по света и е станала местна забележителност. Построена през 2004 година, „Кривата къща” е част от по-голям шопинг център и помещава ресторанти, магазини и офиси на 4 нива, обхващащи около 4,000 квадратни метра. Проектирана е от архитектите Szotynscy & Zaleski, които казват, че е била вдъхновена от приказните илюстрации на Jan Marcin Szancer /1902–1973 г./– полски илюстратор, изучавал изобразително изкуство в Краковската Академия, и по-късно във Франция и Италия, и илюстрирал около 150 книжки, и рисунките на Per Dahlberg. Третият вдъхновител е Jan Brzechwa /1898-1966 г./ - полски поет и автор, известен най-вече с работите си в детската литература. Така идеята за „Кривата къща” се е появила благодарение на стари детски книжки.

Сайтът на Krzywy Domek описва комплекса по следния начин:
„Забележителност на Сопот и символ на модерния свят, който хармонично комбинира бизнеса с културата и изкуството.
Всеки ден множество хора посещават Кривата къща, за да провеждат бизнес срещи, да се хранят или да пазаруват. Това място е седалището на офиси на компании, представящи различни индустрии, салони за красота, лекарски кабинети, магазини и други. През вечерите Кривата къща е изпълнена с живот. Клубовете и пъбовете, разположени в нея, осигуряват наситена и богата програма от събития, и тяхното качество и разнообразен кетъринг задоволяват всички вкусове – от изтънчените до традиционните.

„Асиенда Катанчел“ - колониален блясък сред древната история на маите

Тази майсторски възстановена асиенда от ХVІІ в. е била построена върху земите на селище на маите от предкласическия им период, чиито руини от ІІІ в. могат да бъдат обиколени с водачи от хотела.

Неговата древномаянска мистика е очевидна дори в името му: Катанчел в превод означава „Там, където човек пита дъгата в небето“ – обозначение на маите за Млечния път, което потвърждава, че мястото е било древна астрономическа обсерватория.

3000-те декара на асиендата са били изоставени десетилетия наред, след като едно скотовъдно ранчо, превърнато в плантация за американска агава, се връща към състоянието си на джунгла. Днес той е резерват за екзотични диви животни и бързо размножаваща се популация от птици, една от главните атракции на асиендата.

Стратегическото разположение на „Катанчел“ дава възможност за десетина различни еднодневни екскурзии до по-малко известни руини на маите, колониални градове и природни забележителности. Местата за спане са в бивши работнически жилища, пръснати из имението, сега възстановени и преобразени в луксозни павилиони, обкръжени от ухаещи градини. Повечето имат собствени басейни, пълни с изворна минерална вода от подземен източник, която се изпомпва от безшумни вятърни мелници от края на ХІХ в.

Традиционни юкатански ястия, приготвени от екологично чисти продукти, са осъвременени и сервирани в разкошен салон, който някога е бил фабрика за производство на влакно от агава. Динамичните мексикански собственици на „Катанчел“ са издигнали екотуризма до нови висоти на лукса и вълнението тук: асиендата е и техен дом, и тяхна витрина.
Източник:nasamnatam.com

Сантарем - "съкровището на португалската готика"

Португалският град Сантарем е един от най-красивите градове в страната и е известен като "съкровището на португалската готика". Разположен е на седем хълма на десния бряг на река Тежу в Централна Португалия. Той е не само общински център и столица на едноименната област, но също така е и център на историческата провинция Рибатежу.
Макар и да се намира навътре в страната и да няма излаз към океана, той е сред популярните туристически дестинации.
Освен природа, за която можете да чуете само в приказките, градът предлага на своите посетители и множество музеи, сред които се откроява Археологическият, безброй старинни църкви, сгради-истински шедьовър на готиката.
Сантарем е бил в ръцете на римляните, вандалите и маврите, които са оставили своите следи тук. Преминава в ръцете на Португалия през 1147 г., когато започва неговия стремглав растеж. Доказателство за това са многобройните готически и ренесансови църкви и представителни сгради, които можете да видите и днес.

За любителите на исторически и архитектурните забележителности град Сантарем може да предложи голямо разнообразие от църкви. Сред тях се открояват католическата църква Св. Ирен, датираща от 12 в., църквата Св. Хуан Алпорана, построена през периода 12 - 13 в. и църквата Дева Мария на Милосърдието от 17 в., която е пример за готическа архитектура.
Може би най-известната забележителност в Сантарем е замъкът в стария град, който е разположен на висок склон над река Тежу и предлага уникални гледки към целия град. От самия замък са се запазили само част от стената и кулите, но това е напълно достатъчно, за да добиете представа за величието му.

Интерес представлява и катедралата на града, която се вижда отдалеч. Тя е построена през 17 в. като йезуитска църква, но архитектурата й е толкова елегантна, че през 1979 г. е приета официално като дворец.

Сантарем се отличава и със своята вкусна кухня, която предлага голямо разнообразие от ястия. Сред предпочитаните специалитети са печените ребра на скара, поднесени с ориз или боб, задушено говеждо и агнешко и яхния по португалски.
Ако сте почитатели на рибата и морските дарове, задължително пробвайте треска със заквасенасметана или пълнените калмари, поднесени със задушени зеленчуци. Всички десерти са оригинални и вкусни, но най-добре пробвайте първо шоколадовия мус със яйца и бадеми.
Сантарем има изключително добре развита пътна инфраструктура и е лесно достъпен от всички краища на Португалия. Намира се само на 83 км. североизточно от Лисабон, а на запад от него минава най-важната и натоварена магистрала на страната- A1.
Можете да посетите Сантарем по всяко време на годината, но не забравяйте че той е столица на бикоборството и ако искате да присъствате на това незабравимо шоу, е добре да организирате почивката си през периода от 1 до 10 юни.
През есента пък се провежда прочутият гастрономически фестивал. В Сантарем идват хиляди кулинарни специалисти от всички краища на страната и в края на октомври представят своите умения пред широката публика.
Източник:рochivka.com

Вижте историята на езерото Каракул - "Черното езеро"

Езерото Каракул или "Черно езеро" се намира в най-високата и суха планина Памир в Таджикистан, в рамките на Националния парк на страната. Разположено на 3900 метра надморска височина в едни от най-красивите и отдалечени местности в Централна Азия то е изцяло заобиколено от високи планини, които блокират влажните въздушни маси. Поради естествените бариери в долината падат по-малко от 30 мм валежи годишно и тя е едно от най-сухите места на континента. От октомври до май водния басейн е изцяло замръзнал и образува бяла шир, която най-добре се вижда от близкото село Каракул, където една малка общност от хора киргизки живеят, гледайки якове, овце и кози.

Смята се, че езерото е образувано от метеорит, ударил Земята преди около 25 милиона години. Топящата се вода от околните планини напълнила дупката и така се формирало Каракул с диаметър от 25 км. Преди това, то е носило името Виктория до началото на 20 век и е било кръстено на кралица Виктория на Великобритания. Името му е променено с появата на съветската система през 1920 година.
Езерото има два басейна, разделени от полуостров на юг и остров на север. Островът е с дължина 8 км и ширина около 4 км, а протока между тях е широк 1 км. Източния басейн е сравнително плитък със средна дълбочина от 22 м, а западния е с най-дълбока точка от 236 метра. Три реки се вливат в езерото, но тъй като те не се оттичат, водата е много солена.
Каракул е популярно сред пътуващите заради нереалния пейзаж и кристално чистите си води, чийто цвят варира от тъмно зелено до лазурно и светло синьо през лятото.

Хава Махал - Дворецът на ветровете

Хава Махал или в буквален превод Дворецът на ветровете е една от основните забележителности на индийския град Джайпур, който е известен с интересното определение „розовият град на Индия”. Хава Махал е впечатляващ със своята архитектура, изградена от множество малки бастиони, стриктно подредени и аранжирани и изграждащи пищната но хармонична фасада на Дворецът на ветровете. Предполага се, че Хава Махал е предназначен за „женски дворец”.

Навярно е построена за улесняване на жените на кралското семейство - за да могат те да наблюдават от своите стаи ежедневието и шествията на града. Дворецът на ветровете е построен във време, когато владетелските жени са били изцяло скрити от очите на света, а техните майки се радвали на особена почит и закрила от околния свят.

Дворецът на ветровете е изцяло завършен през 1799 година, като е построен по искане на махараджата Савай Пратап Савай. Дизайнер на проекта на Хава Махал е Лал Чанг Уста, който проектирал двореца под формата на на короната на индуски бог Кришна.

Днес Дворецът на ветровете се намира на главната пътна артерия, в сърцето на бизнес център на Джайпур. Той е неделима част от Градския дворцов комплекс, който се разпростира до т.нар Zenana отделение или мястото, където са разположени стаите на харема.

Изграден изцяло то червени и розови пясъчникови скали, Дворецът на ветровете е най-впечатляващ рано сутрин при изгрев слънце, когато лъчите подчертават специфичната красота на фасадата. Конструкцията на женския палат предстъвлява пететажна пирамидовидна форма, която достига в най-високата си част до 15 метра.

Последните три етажа от Хава Махал създават впечатлението за единна структура, докато първият и вторият етаж имат вътрешни дворове пред тях, по издължената част на структурата. Ако погледнете централно фасадата на Двореца на ветровете, тя може много да ви напомни набраздената външност на пчелна пита, с нейните отделни малки килийки.

След около 50 години период на запустялост, Хава Махал е основно ремонтиран през 2005 година. Реставрацията на двореца е погълнала около 1 000 000 долара. Днес посетителите на Хава Махал или Дворецът на ветровете могат да влязат в него през т.нар. Императорска порта. След нея се стига до обширен вътрешен двор, където се намира и Археологическият музей на индийския град.
Източник:рochivka.com

Замъкът Гандолфо - лятната резиденция на папата

Castelli Romani е сборно понятие за Римските крепости, които някога са били построени като малки градчета за производство на вина по хълмовете, ограждащи югоизточната част на Рим. Тези малки градове и села са разпръснати над гористите склонове на хълмовете Албан. Един от тези дворци е Кастел Гандолфо (Gandolfo Castle), известен днес като лятната резиденция на папата. Кастел Гандолфо се намира само на 15 мили от италианската столица, а до него се стига най-лесно от метро станция Анагнина или с влак от гара Термини.

От замъка Гандолфо се открива прекрасна гледка към езерото Албано, което остава малко по надолу по хълма. Самият път с влак от Рим до Гандолфо е изключително живописен и позволява на пътниците да се насладят на уникални гледки от природата на тукашния италиански регион. Кастел Гандолфо и приказното селце около него са били често посещавани от папа Йоан Павел II. А едно от първите неща, които неговият приемник Бенедикт XVI направи, бе да благодари на жителите на Гандолфо и да ги увери, че и той ще прекарва летните си ваканции в красивия малък град над езерото Албано.

Самият Кастел Гандолфо доминира чаровния малък площад на Свободата или Piazza della Libertà. Към замъка Гандолфо е прикрепена една астрономическа обсерватория, но папските градини се разпростират на много по-голяма територия. Голяма част от къщите и вилите в селцето са притежание на различни религиозни фондации или са папски вили. Цялото градче е разположено на 136 декара, което е с 27 декара повече от площта на Ватикана. Селището включва папския дворец Кастел Гандолфо, два манастири, едно училище, различни ферми, градини и обсерваторията на Ватикана.

Първият папата, който използва Кастел Гандолфо като лятна резиденция е Урбан VIII Барберини. Като кардинал той обичал да прекарва лятните си почивки в замъка, но за първи път като папа, той използва Гандолфо за своята ваканция през лятото на 1626 година. Италия признава абсолютната собственост на Ватикана над Кастел Гандолфо с Латеранския договор от 1929 г. Самата обсерватория е преместена от Ватикана в Гандолфо през 1934 година.

Самото име на Кастело Гандолфо идва от латинското Castrum Gandulphi, като се предполага, че името идва от някогашните собственици Gandulphi, които били родом от Генуа.
Източник:рochivka.com

Футуристичният град на изкуството и науката във Валенсия

Градът на изкуството и науката във Валенсия (City of Arts and Sciences in Valencia) е уникален мега комплекс с модернистична архитектура, който е въплъщение на модерното лице на този красив испански град. Огромният комплекс е разположен сред озеленен парк, с изкуствени езера, места за забавление, спорт и отмора. Градът на изкуствата и науката е културен и архитектурен комплекс и е една от главните забележителности на Валенсия. Тук човек може едновременно да се забавлява, да се образова и да получава нови знания.
Ултрасъвременният архитектурен комплекс е изграден в края на 20 век, на десният бряг на старото корито на река Турия. След катастрофалното наводнение през 1957 г. реката е изместена в ново корито на юг от града, а старото е превърнато в парк с дължина 10 километра. Градът на изкуството и науката е олицетворение на последните достижения в архитектурата и културата, символ на бъдещето и развитието на Валенсия, сред зеленината на очарователен градски парк.

Проектанти на Градът на изкуството и науката са световно известните испански архитекти Сантиаго Калатрава (Santiago Calatrava) и Фелис Кандела. Комплексът е съвкупност от пет сгради в съвременен стил: дом на изкуството или операта (Palau de les Arts), най-големия аквариум в Европа (L’Oceanogràfic), интерактивен научен център, планетариума (L’Hemisfèric), IMAX кино и ботаническа градина (L’Umbracle). Всички постройки за построени в уникален футуристичен стил, с много прозорци, заоблени форми, светли фасади и това е само началото.
Градът на изкуството и науката е построен, за да отбележи посрещането на новото хилядолетие, а днес е световно известен научен, културен и развлекателен център. Човек може да се разхожда тук часове наред без да му омръзне. Самият архитект Сантиаго Калатрава казва: "Гордея се, че хората могат да се разхождат безплатно из тази атракция. Това е най-добрият начин за откриване на посланието на комплекса." Mеждународно признатият архитект, художник и инженер е проектирал дълга 7 км алея за разходки, която огражда Града на изкуството и науката във Валенсия.
Амбициозният проект е започнат в края на 1994 година и за около 2-3 години е завършен. Самата идея за построяването на огромния модерен комплекс се заражда в края на 80-те години на миналия век. Днес това модернистично градче на културата и науката се състои от Хемисферата, включваща Имакс кино и Планетариума с площ от 13 000 кв.м, наподобяващ формата на око. Гигантският киносалон е дълъг 900 м.

Друга част от Града на изкуството и науката е Музеят на науките „Принц Фелипе” (Felipe) от 2000 г., представляващ интерактивен научен музей, чиято форма наподобява скелета на кит и заема площ от 40 000 кв.м, издигнат на три нива. Гигантският Океанариум е най-големият океанографски аквариум в Европа. Разпростира се на площ 110 000 кв.м, където са използвани 42 млн. л вода, в които живеят 45 000 животни от 500 вида. Построен е във формата на водна лилия по проект на Феликс Кандела.

Домът на изкуството или операта (Palau de les Arts), известен още като двореца на изкуствата „Кралица София” (2005 г.) е посветен на музиката и сценичните изкуства. Тук се помещава операта на Валенсия. Забележителна част от комплекса на Града на изкуството и науката е Агората, представляваща покрит площад който се провеждат концерти и спортни състезания. Височината му достига 80 м, има площ от 5 000 кв.м, както и места за 6 000 зрители. Няма как да не забележите и Моста Puente de l’Assut de l’Or, който свързва южния край с улица Минорка и чиито 125-метрови стълбове са най-високата точка в града.

Кулите на Валенсия са част от проект за построяване на три небостъргача към ансамбъла на Града на изкуството и науката. Те трябва да са с височина съответно 308, 266 и 220 м, но към настоящия момент строежът им е замразен. Градът на изкуството и науката е отворен за обществени посещения всеки ден от 10.00 до 18.00 ч., като касите затварят един час по-рано. В зависимост от туристическия сезон, комплексът може да работи до 20, 21 или 24 ч. Билетите за Хемисферата и Музея на науките са по € 7.50, а за Океанариума - € 23.90. Комбинираният билет струва з € 31.60.
Източник:рochivka.com

Дворецът Сан Суси - лятната резиденция на Фридрих Велики

Дворецът Сан Суси в град Потсдам е световноизвестната лятна резиденция на Фридрих Велики – уникален архитектурен ансамбъл в стил рококо. В точен превод името на тази туристическа забележителност означава от френски „без грижи”. Дворецът Сан-Суси е бил изграден по подобие на френския Версай. Той е сред най-красивите замъци в цяла Германия, традиционно привличащ огромен наплив от туристи. През 18 век френският философ Волтер прекарва там три години и една от спалните в двореца е наречена на него. Въпреки че е построен за лятна резиденция, Сан Суси запазва обаянието и красотата си през всички годишни сезони и е много интересна дестинация за посещение по всяко време.

Дворецът е построен през периода 1745-1747 от архитектът Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф. Зданието му е с дължина 213 метра и притежава 428 статуи и 322 прозореца. Картинната му галерия се нарежда в числото на най-значителните немски музеи. В нея има 124 платна на едни от най-големите световни художници като Рубенс, Ван Дайк, Караваджо, Тинторето и др.

Стилът рококо, в който е изграден комплексът Сан Суси, е бил любим на Фридрих Велики. И вътрешността на двореца и неговата градина са изпълнени съобразно тази естетика. Въпреки че е само на един етаж, сградата му е една от най-впечатляващите в света. Фасадите са много красиви, от жълт хоросан, прозорците са високи и с арки. Сан Суси притежава и шест големи тераси, където са засадени лози (донесени от Италия, Португалия и Франция) и портокалови дървета.

Огромна по размери декорация, изобразяваща слънце, има на самия вход на Сан Суси. Вътрешността на двореца съдържа 12 стаи с много красива украса и старинни мебели. Посетителите в наши дни си слагат меки пантофи, когато влизат вътре, за да не повредят мраморния под. Наред с Картинната галерия най-популярни сред туристите са и Мраморната такава и Залата на мидите. Само две от изящните камини работят в двореца, останалите са декорация, защото той не е бил предвиден за престой в зимни условия.

Паркът Сан Суси се намира от двете страни на склона. От източната му страна е Картинната градина, а от западната – Черешовата. По-надолу е Холандската градина, която е декорирана с нидерландски вази и орнаменти от стъкло. Зад полукръгла арка пък се намира Пещерата на Нептун, осеяна с тритони и нимфи. За съжаление липсата на много вода в района е попречила на Фридрих да осъществи грандиозните си замисли за място, изпълнено с изящни водни атракции. През 19 век архитектът Петер Йозеф Лене създава в Сан Суси и Северна и Сицилианска градина.

В течение на годините в парка са били изграждани отделни много интересни постройки. Новият дворец е например направен в естетиката на барока. Някои от новите постройки са били малки къщи, посредством които се е компенсирала липсата на достатъчно приемни в самия дворец. Фридрих Велики не е обичал лова и затова в комплекса липсва ловен парк. Вкусът му към екзотиката обаче се отразява в построения през 1754 г. Китайски чаен павилион. Последният представлява истинска малка атракция. Той е решен като ротонда, позлатени палмови стебла държат надвисналия покрив, а около тях има позлатени фигури на пиещи чай азиатци в естествена големина.

Като цяло паркът Сан Суси е комбинация между френския метод на геометрично подреждане на дърветата и английския стил на засаждането им. Интересно е съчетанието и на растителните видове в градините – видове типични за европейските умерени ширини са до южни екзотични насаждения. Алеите в парка са много интересни – дълги и криволичещи те водят до скрити пещери и различни статуи като например на горски нимфи и други приказни същества.
Източник:germany.world-education.bg

Вижте най-красивият усамотен плаж в Пуерто Рико

"Mar Chiquita" или в превод от испански „Малкото море“ е един красив, усамотен плаж в Пуерто Рико, който се намира в защитена зона. Въпросният залив се намира в северната част на страната и по-точно на около 40 километра западно от столицата Сан Хуан.

Овалният плаж е скрит зад стена от скали, които го защитават от вълните на Атлантическия океан. Стената е била частично разрушена от водата и днес в нея има отвор от 25 метра, където течението е формирало залив във формата на английската буква U.

Поради формата си заливът не е безопасен, тъй като вълните и подводните течения могат да засмучат човек и той да бъде изхвърлен в открития океан или да се нарани на някоя скала. Плажът е най-спокоен през летните месеци и тук идват много местни хора, които се гмуркат с шнорхели, но въпреки това властите предупреждават, че мястото е опасно за плуване.

„Mar Chiquita“ някога е бил наистина усамотен плаж с красиви палмови дървета и златист пясък, но днес той вече не е чак толкова изолиран и постепенно започва да става популярен дори и сред туристите.

Въпреки това той все още се смята за сравнително слабо посещаван. Тук семействата идват най-вече на пикник, за да се наслаждават на пейзажа, да си правят слънчеви бани и да се катерят по скалите.
Източник:dnes.bg

Остров Сицилия - перлата на три морета

Сицилия e административен регион в Италия, ползващ се със специален автономен статут. Населението й наброява над 5 милиона жители. Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, с площ от 25 460 кв.км. Островът е отделен от Апенинския полуостров чрез Месинския пролив.Сицилия мие бреговете си в три морета:Тиренско,Йонийско и Средиземно. От Африка, я делят 135 км. Релефът е предимно хълмист и планински.На острова се намира вулканът Етна, висок 3323 м.

Когато споменем Сицилия неминуемо думата, която ни идва на ук е мафия.
Изключително красивата Сицилия е сериозна конкуренция на "перлите" Венеция и Флоренция. Гледките, които ще ви предложи тя ще напълнят очите ви. Палмови и морски пейзажи, амфитеатри от времето на древните гърци, кокетни сгради и улички, всичко това ще ви остви траен спомен.

Но Сицилия оставя и невероятни кулинарни спомени. Това е перфектната дестинация ако сте чревоугодници, тъй като всеки град и селце предлагат свой специалитет. "Трябва да останете поне година, за да може да опитате всичко, което се ражда на котлоните ни", споделят местните.
В Месина, третия по големина град на острова, капонатата е запазена марка.Вкусното ястие от патладжан, чушки, лук, чесън и домати може да хапнете с обикновен хляб или пък с хрупкави брускети. Не би могло да се сравни с никое друго по света, но все пак има малко общо с познатото в България имамбаялдъ.

Навсякъде в Сицилия може да опитате аранчини. Това са пържени оризови топчета, големи колкото яйце и с плънка от месо или моцарела. Подправките правят тези оваляни в галета топчета още по-вкусни.

Изключително апетитни са и т. нар. итоне. Това всъщност е името им на "сицилиански", иначе става въпрос за салцоне. Наподобяват нашите мекици, понеже се пържат, но пълнежът им е различен. Широко разпространени са тези със сирене и риба със зелена салата. Дори и да ви звучи странно, това съчетание е наистина вкусно.

Ако се чудите кои забележителности да посетите, не подминавайте Таормина. Това е най-популярният и аристократичен морски курорт в Сицилия и любимо място за почивка на самите италианци. Древният град е разположен на хълм, от който невероятната гледка към Средиземно море и към вулкана Етна ще ви остави без дъх. Усещането да гледаш как той непрестанно пуши е несравнимо. Ако сте любители на екстремните преживявания може да се полюбувате на действащия вулкан отблизо. До 1900-ия метър от него се стига с лифт, а след това до самия кратер може да отидете с джип или ползвайки кабинков лифт. Но Етна може да наблюдавате и от уличките на Таормина. А те са комбинация от гръцка, римска и средновековна архитектура. Античният гръцки амфитеатър със сигурност ще ви впечатли, особено ако го посетите привечер. Тогава няма да ви е толкова топло, а освен това ще видите как слънчевата светлина живописно се процежда през руините.
С малко повече късмет нищо чудно да видите някой италиански звезди като София Лорен, Моника Белучи, Тициано Феро.

На 20 минути път с кола, е Кастелмола. Разположеното върху възвишение малко селце също предоставя изглед към Етна. На места уличките са толкова тесни, че ако с любимия вървите за ръка, ще ви се наложи да се прегърнете. Ще се забавлявате много ако посетите заведението до камбанарията. Там всяка мебел и вещ има формата на фалос или женска гръд, а предлаганите коктейли и останалите питиета носят еротични имена.

Ако предпочитате пък да се излежавате върху бял като сняг пясък и да плувате в прозрачно синьо море, градчето Тиндари е точно за вас. Тук, освен прекрасната плажна ивица ще видите и известният храм на Черната Мадона. Според легендата, когато лоши хора хвърляли от скалата деца, тя направила чудо - поставила под тях мек пясък и ги спасила.

"Сицилианската Малта" пък е най-големият от Еолийските острови - Липари, който е под егидата на ЮНЕСКО. Той е разположен срещу Месина и за да стигнете до него ще ви е необходим един час с ферибот от пристанището в Милацо. Катедралата, Марина Корта и търговската улица "Виктор Емануил Втори" ще ви изненадат с духа и спокойствието ви. Просто - по сицилиански.

Сицилия има прекрасен субтропичен средиземноморски климат. През цялата година слънцето е щедро, а плажовете се пълнят с хора от втората половина на април до началото на ноември. През април обаче морската вода е все още хладна, а през ноември времето почва да става променливо и все по-често падат обилни валежи.
Температурите през лятото варират от 22 – 23 градуса през април и ноември до 30 – 35 градуса през юли и най-вече през август. Понякога близостта до африканския бряг става причина за необичайно горещи тропически жеги на острова, идващи от към пустинята Сахара.
През зимните месеци времето е променливо. Като цяло обаче дори и през януари температурите са приятни, а в някои от по-топлите и слънчеви дни бихте могли да се разходите дори и по къс ръкав. В по-високите части на Сицилия не е чудно през зимата да се формира много дебела снежна покривка, което пък е добра новина за любителите на ските.

Сицилия е популярна с още нещо – едни от най-добрите вина по света. Почвата на острова е богата на ценни съставки и в комбинация с изобилието от слънчева светлина през годината с напоителните дъждове през меките зими благоприятства разнообразието от качествени сортове грозде, от които се произвеждат червени и бели вина със световна слава. Всичко това е превърнало Сицилия в една от най-привлекателните в света места за практикуване на кулинарен и винен туризъм.

Кога да пътувате до Сицилия? Мнозина смятат, че островът предлага добри възможности за туризъм през цялата година. Ние обаче бихме ви препоръчали месеците май, юни, септември и октомври. Тогава именно бихте могли да видите острова в най-добрата му светлина. През тези четири месеца температурите са идеални, слънцето е в изобилие, няма нетърпими жеги, а условията за плаж са прекрасни, но без да има прекалено много хора. През юли и август температурите са прекалено високи, а тълпите туристи са огромни.
Източник:bghelp.net

Национален природен парк Игуасу

Игуасу е национален природен парк и наименование на съвкупност от водопади, разположени на границата между Бразилия и Аржентина, като 80% от площта им попада на територията на Аржентина.

Игуасу означава “голяма вода” и има индиански произход, даден му от племето Тупи-Гуарани. Всяка година над 700 000 туристи посещават тази дестинация.

Водопадите Игуасу са най-атрактивната и популярна част от най-големия субтропичен резерват в света. Те са се образували преди 120 млн. години край реките Игуасу и Парана. Поредицата от водопади е с обща дължина от 2700 м., които са разположени под формата на подкова. Най-внушителен и голям е водопадът “Гърлото на дявола”.
Източник:globalen.bg

Традиционната кухня в Дубай

В Обединените арабски емирства, в съответствие с традиционни и почти един и същ за арабски кухня, формиран под влиянието на специални климатични и религиозна принадлежност на региона.

Тъй като мюсюлманите не ядат свинско месо, на месни ястия се използват, главно говеждо, козе, телешко месо, птици, риба и яйца. Месото е често пържени в горещ тиган без мазнина, което му придава особен вкус. Си заслужава да опитате агнешко с ориз и ядки - "guzi" барбекю "тика", традиционен арабски "shavermu" (shawarma, shavarma), агнешко пържоли с билки "kustileta", известен кебап от мариновано агнешко или говеждо месо - "кебап" агне "шишове-кебап", подправки месо и ориз "makbus", традиционен кебап от мляно месо "сако", пържени кюфтета "Кеби", поднос печено говеждо, "окото mushakkal", един вид пица, "Райс", пълнени с малки овнешко пипер и много други също толкова оригинални ястия.

Много популярно ястие на домашни птици - пиле задушено с домати и пилешко месо за няколко "Ал Манди" с мед, пиле готвене с месо "Харис" (често се случва с телешко месо), ориз с парчета от задушени пилешки "биряни-Ajaj", шишчета пиле "тик-dadzhadzh" пикантни пилешки "съдия Tanura", е почитан в източната част на месо пъдпъдъци, "Samman" и т.н. Като гарнитура за това ястие използва ориз и салата от пресни зеленчуци. В големи количества се използват и всички видове подправки и сосове. Важно място на масата и да вземе гъста супа месо с боб и ориз, грах, картофи, каперси и т.н.
На хранене често е придружено от кюспе от груби брашно и месо "qubba" или малки триъгълни пайове "sambusa" със зеленчуци - "Khoudary" сирене - "dzhabna" месо - "lyahma" или спанак - ". Sabeneh"
Арабски питки е наименованието, което се използва в България за арабските роти. Те са току-що изпечени в пещи от глина и служат като допълнение към различни ястия. Специфичната подправка, която се употребява за арабските роти е индийско къри.

Най-широка начин използва зеленчуци и билки - паста "khomus" (хумус), "дву-тахан hommos", пшеница или царевица овесена каша "burgul" пълнени тиквички "kurzhety" зеленчукова салата с арабски хляб "Fattouch" патладжан " mutabbal "," tabbulya "- едно ястие, приготвено от пшеница и ситно нарязана зелена зеле (dolma), гроздова лист" uarak-Anaba "напоена бял грах" Dahna "ориз в различни комбинации, както и мариновани и мариновани зеленчуци и подправки.

В големи количества се консумират ястия от млечни продукти, особено сирене, както и риба и морски дарове - "биряни-Samak," един вид ризото с риба "makbus-Samak" групер "Hamuro", "Султан Ибрахим" (султана или кефал) "Shaarei", "Zubeidi", различни от ракообразни и дори акули. Рибата е традиционно, изготвен единствено на въглища.

Много добри местни десерти - мляко пудинг "Ум Али" със стафиди и ядки, сладки пай крема сирене с "Ел-asaya" (или "Ал навес"), един пудинг с фъстъци "mehallyabiya", "баклава", понички и мед "ligemat", "шербет", един вид арабски десерт "asyda" и т.н.

Специален вид на храна - кафе. Това е традиционна напитка за чат, както и специални изкуство, което пренебрегва в арабския свят не си струва. Кафето е подготвен "на място", без машини, които не се признават по принцип, и изливат на традиционните саксии кафе "Дала" в малка купа. Сортовете на тази напитка е голямо разнообразие, но най-популярни традиционните сортове, както и светлина и арабско кафе с кардамон.
Източник:оnline-tourist-world.com

Леонардсли - една от най-големитe градини в Англия

Леонардсли е една от най-големите и най-зрелищни градини в Англия и безспорно се нарежда на челно място сред най-красивите места в страната. Разположена е близо до Хоршъм в графство Западен Съсекс върху площ от 240 акра.

Градините са създадени в края на ХIХ век от известния колекционер на растения Едмънд Лаудър, който купува имота от родителите на съпругата си. За много кратко време той превръща зелените площи в изключителен парк, засаждайки голямо количество екзотична растителност и изграждайки няколко изкуствени езера. Красивите гористи склонове и речни долини със глинеста пръст са изключително подходящи за отглеждане на любимите на Лаудър цветя сред които камелии, магнолии, камбанки, азалии и други. Най-голямата му страст обаче са били рододендроните. Много и различни сортове от тях украсяват градините и до днес. Освен да ги отглежда той е работил и в областта на хибридизацията им, която е въплътена в създаването на изключително ароматни сортове Лаудър, които са станали любима част от почти всеки двор до Втората световна война. С времето всеки нов собственик на градините е допринасял за тяхното обогатяване, а последния - Робин Лаудър изгражда още четири нови езера.

Не само цветята са атракция в Леонардсли. Още със създаването й нейни обитатели са колония от кенгура-валаби. Повече от век те живеят полусвободно в границите на парка и пасат по тревните площи. Други представители на животинския свят са газела, бобри и птици, сред които и екзотичния черен лебед.

В близост до къщата има построен алпинеум - дело на прочутата викторианска фирма за озеленяване Джеймс Пулхам и Син. Нейно произведение е и могила, съдържаща изкуствени пещери за муфлон, които днес се използват от кенгурата.

Леонардсли може да се похвали и с изключително рядка колекция на викториански автомобили от времето 1883-1900 г. Някои от тях са в движение и до днес и участват в провежданото през ноември рали London to Brighton Veteran Car Run.

Най-доброто време да посетите този цветен кът е април, когато цъфтят прекрасните магнолии и камелии, а бреговете на реката са покрити с хиляди жълти нарциси. През май в пълната си красота разцъфват рододендроните и азалиите, разпръснати из цялото имение. Тази гледка привлича повече от 50 000 посетители годишно.

За съжаление тези градини вече не са достъпни за обществеността, тъй като през февруари 2010 г. семейство Лаудър ги продава на международен бизнесмен, който обявява, че ги затваря за туристи след сезона. От 30 юни 2010 парка Леонардсли е недостъпен и няма планове в бъдеще той да бъде отново открит за хората.

Приказният замък Хоенцолерн

Замъкът Хоенцолерн е потомствено седалище на пруската царе и немските императори, както и на бавария клон на благородниците от Хоенцолерн. Този невероятно красив замък изглежда като приказен и се счита за един от най-известните и популярни замъци в Европа. Невероятната панорама на околния пейзаж, разстилащ се около Хоенцолерн има признанието си още от император Вилхелм II (1859-1941), който посещава двореца на няколко пъти. Още първата му визита е последвана от фразата: „Гледката от тук горе е цяло приключение.”

Замъкът Хоенцолерн (Hohenzollern Castle) се извисява величествено върху върха на едноименната германска планина планината Хохенцолерн при надморска височина 855 метра . Под него в живописната котловина остават градчето Хехинген, а съвсем близо е и Бизинген. И двете селища са разположени в полите на Баварските Алпи. Невероятният Хоенцолерн е и на около 30 км в западна посока от Щутгарт.

Първоначалният замък на това място е бил издигнат през първата половина на 11 век. Към 1423 г. обаче замъкът е напълно унищожен след продължителна десетмесечна обсада. В началния етап от изграждането на Хоенцолерн в централната му вътрешна част се е намирал малък параклис, около който е започнал строежа на двореца от местните владетели. През следващите години и векове замъкът е непрекъснато нападан, събарян, след което наново построен. Първите 400 г. след изграждането му през 11 в. Хоенцолерн перманентно е търпял набези, като е бил бомбардиран с катапулти, нападат от стрелци и рицари.

През 1850 г. пруският крал Фридрих Вилхелм IV заедно с братовчед си принц Карл Антон фон Хоенцолерн започват изграждането на нов замък на живописния горист ввръх, който да възкреси 400-годишните руини на средновековното укрепление. Новият дворец е бил завършен през 1867 г. и скоро се превръща в символ на новите управници на Югозападна Германия.

В основата на Хоенцолерн има изваяни доста статуи, който претворяват редица пруски царе и благородници. В една от залите във вътрешността на двореца може да разгледате интересни родословни дървета на всички родове и кралски фамилии, които са обитавали магическите стени на Хоенцолерн. Днес замъкът е отворен за туристически посещения, както с екскурзовод, така и за самостоятелни огледи.
Източник:рochivka.com

Средновековното сърце на Гент

Красивият град Гент е център на провинция Източна Фландрия в Белгия. Разположен при сливането на реките Шелда и Лис, Гент е третият по големина град в страната и нещо като средновековната памет на холандците. Не случайно мнозина от тях го предпочитат за своите пътувания почивки през уикендите.

В самия Гент живеят около 233 000 души (2006). Обичат често да сравняват Гент по красота с известните Брюж и Брюксел. Този приказен град обаче има нещо повече от тях – Гент притежава неизменен средновековен чар, който се разпростира сред спокойна атмосфера на градското ежедневие.

Огромен плюс за Гент е фактът, че в централната му част е забранено движението на каквито и да било автомобили. Човек тук може да се движи или пеша или с велосипед. За удобството на жителите на града и многобройните посетители са осигурени места, които отдават колела под наем. След като се наситите на колоездачните турове из улиците на Гент, може да си подарите една приказна разходка с лодка по каналите на града.

Гент е само на 35 минути път с влак в от другия голям белгийски град и център на политическия живот - Брюксел. В определен етап от историята Гент е бил сред най-важните градове на Стария континент. Около средата на 15 век селището се е превърнало в най-големия в Европа производител на сукно, който внася вълна от Англия и осигурява работни места за хиляди хора.

Едновременно Гент е бил и важно пристанище. По канала Ghent-Terneuzen са били натоварвани на лодки прочутите тъкани платове, за да бъдат разнесени до различни краища на Европа.

Днес Гент е съвременнен университетски град, с множество забележителности от Средновековието. Именно прогресът на селището през онези далечни градове е причината за днешния блясък на Гент. Голяма част от постройките и сградите са запазили старинния си автентичен блясък.

Освен това днес Гент е прочут и като един от световните центрове на цветята. В покрайнините на града могат да се видят прелестни насаждения от азалии, лалета и бегонии. На всеки пет години в Гент се провежда "Gentse Floraliën", което е един прекрасен фестивал на цветята, привличащ хиляди туристи. Този фест обаче остава някак на заден план пред популярния Ghent Festival. Това празненство на театралното и музикалното изкуство в Гент е магнит за около 2 милиона души от цял свят всяка година.

Средновековното сърце на Гент се разпростира между няколкото големи, открити площадa. Те са свързани помежду си от трите внушителни импозантни сгради на църквата Свети Николай, Камбанарията и катедралата "St.Baaf". Именно тук е т.нар исторически център на града, където се тълпят туристическите групи.

Катедралата "St.Baaf" е един от основните исторически паметници на Гент. Във вътрешността й може да се види прекрасен бароков амвон. Първоначално катедралата е функционирала като часовникова кула. На всеки от нейните четири ъгъла има по един каменен войник. Фигурите, които се виждат днес обаче не са оригинални, а са само дубликати.
От оригиналните войни днес е оцелял само 1, който се пази старателно в т.нар. Стая със съкровищата в храма. Известна още и като Тайната стая в миналото тя е пазела най-важните документи и ценности на града, като е била защитена от 2 големи порти с по 3 ключалки.

Сред другите забележителности на Гент, които не трябва да се пропускат е Замъкът на графовете (Gravensteen). Той е построен през 12 век за да защитава жителите на града и днес се счита за един от най-запазените фламандски дворци. В миналото е функционирал едновременно като монетен двор, затвор и дори фабрика за памук, а днес е отворен за обществени посещения.

Сред местата, които не са за пропускане в Гент е и уникалната Улицата на подправките и зеленчуците (Graslei) с нейните красиви занаятчийски къщи. Тази улица върви по течението на реката. Може да се види старото пристанище на Гент с историческия мост Сен Мишел.
Източник:рochivka.com

Шайен - красиво кътче в Дивия американски Запад

Ако се вълнувате от историите, свързани с Дивия американски Запад, най-доброто място е да посетите град Шайен (Cheyenne). Той е столицата и най-големият град на щата Уайоминг с население от около 54 000 души. А това не е никак малко за Уайоминг, който е най-слабо населяваният американски щат.

Шайен е основан на 4 юли 1867 г., когато отряд от войници под ръководството на генерал Гренвил Додж построява лагер за бъдещите строители на железопътна линия и го нарича Шайен в чест на индианското племе шайени. С това название е свързан и един интересен факт. Името "шайен" е трябвало да бъде дадено на цялата територия, известна днес като щат Уайоминг. Прякора е отменен от превзетия пуритански сенатор Шърман.

Един от най-бързо разрастващите се гранични градове, Шайен може и значително да е намалил темповете си на развитие, но историческия му център още предлага на своите посетители традиционното очарование на Дивия Запад.

Най-голямата забележителност в Шайен безспорно е Капитолия. Притежава красиви прозорци и величествена ротонда под позлатения си купол.

Интерес представлява музеят, посветен на Стария Запад. Той показва експонати, свързани с бита и традициите на коренните жители, обитавали някога тези земи, както и характерни за Запада предмети, използвани в ежедневието. Тук също така се намира най-голямата колекция от карети, файтони и каруци в света.

Ако искате да се смесите с местните жители най-добрият начин да го сторите е като посетите Cowboy Restaurant and Bar. В него може да пробвате да се задържите на механичния бик, като за да бъдете аплодирани ще са Ви необходими поне 8 секунди. Макар на пръв поглед да изглежда прекалено лесно, можете да сте сигурни, че не е. Имайте предвид, че всеки опит се заплаща по 3 долара. Дори и да не сте любители на авантюрите, тук със сигурност ще Ви хареса атмосферата. Живата музика и големия дансинг привличат винаги тълпи от желаещи да се забавляват.

Шайен не предлага изискана кухня, а предимно вериги за бързо хранене. Сред заведенията, предлагащи по-богат избор, е Sanford's Grub and Pub. Дългото му меню включва всякакви видове салати, бургери и сандвичи. Предлагат се 55 вида бира, а стените са украсени с 99 бирени бутилки и 132 вида ликьори. Докато чакате яденето си, можете да се разнообразите в игралната зала надолу по стълбите.

През последната седмица на юли в Шайен се провежда единственият по рода си празник, известен като Дни на Шайен, които продължават 10 дни. По това време градът нараства двойно, защото тук идват гости от близко и отдалеч, за да присъстват на състезанието по родео, да се включат на безплатните палачинки и да се забавляват на разнообразните музикални и театрални мероприятия.
Източник:рochivka.com

Конната статуя на Вилхелм ІІ в Люксембург

Тази бронзова статуя отдава почит на Великия херцог Вилхелм II. Той е управлявал от 1840 до 1849, като една година преди смъртта си е предоставил на Великото херцогство първата парламентарна конституция, една от най-либералните в Европа по това време. Фигурата на Вилхелм II е дело на френския скулптор Антонин Мерсе, а статуята на коня е от Виктор Петър. Пиедесталът на паметника представя 12-те кантона на Люксембург. Паметникът е издигнат в 1884г. Точно копие на статуята има и в Хага.
Люксембург (Luxembourg) се нарежда сред най-малките държави в Европа и като цяло в света. Люксембург е вътрешноконтинентална за в северозападна Европа страна, която граничи с Белгия на север и запад, с Германия на изток и с Франция на юг.