Теракотената армия, Китай

Теракотената армия е археологическа находка и произведение на изкуството открито през 1974 година от селяни, които копаели кладенец близо до сегашния китайски град Сиан. Докато ровят в пръстта изваждат от нея глинени фигури и проправят пътя към една от най-големите археологически находки за изминалия 20 век.

Теракотената армия се намира в планината Лишан, град Сиан. Представлява ансамбъл от статуи на 8 101 воѝни и половина поради остатъка от тялото на една статуя. Всичко това, заедно с каляските и конете е в реален размер и е изработено от теракота. Височината на войните варира от 185 см до 209,77 см. Намират се във висока пирамида с обща площ от 350 кв.м и височина от 76 метра. Счита се, че е построена около 240 пр.н.е. Включена е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. За изграждането на теракотената армия първият китайски император Цин Шъхуан използва огромни финансови и човешки ресурси. Строителите в обекта наброяват над 700 хиляди души, времето за строителството е около 40 години, но до смъртта на императора гробницата не е построена. Всичките войни са изваяни специално за да охраняват императора в неговия задгробен живот.

Днес хилядите войници от Теракотената армия са достъпни за обществени посещения, като са изложени заедно с други находки от могилата в специален музей. Всяка година Теракотената армия привлича около два милиона туристи от цял свят.
Източник:globalen.bg

Националният музей на изкуствата

Национален музей на изкуствата (National Art Museum of Catalonia) е музей на визуалните изкуства в Каталуния, който се помещава в националния дворец. Дворецът е построен през 1929г. заради проведеното тогава световно изложение. Той се намира на хълма Монжиук, на края на булеварда Рейна Мария Кристина. Първоначално музеят е бил отворен през 1934г., но го затварят по време на испанската гражданска война. Той е отворен отново през 1942г. С течение на годините музея събира своите колекции, като последната е от 2004г. Колекциите включват римско изкуство, готическо изкуство, ренесанс и барок, модерно изкуство, рисунки и графики, фотографска и нумизматична секция.

Пред музеят се намират прочутите фонтани на Барселона. Шоуто на фонтаните е изключително и не бива да бъде пропускано при посещение в Барселона. То включва музика, според която се променят формата и светлините на фонтаните. Лятото всяка вечер има такова шоу, но през другите сезони се изпълнява само в определени дни.

Миланската катедрала

Милано е древен италиански град, успял да съхрани своята вековна история в блестящата си старинна архитектура. Градът днес има модерна част, в която не липсва нищо нужно на модерния, съвременен човек. Успоредно с това Милано има и стара част, която пък задоволява едни по-различни човешки потребности. Неповторима средновековна архитектура, уникалан атмосфера и специфичен чар – това е, което се усеща в старинния Милано. Фундаментална част от архитектурно историческото лице на града е площад „Пиаца дел Дуомо”, на който се извисява фантастичната красивата катедрала „Duomo Di Milano” или накратко – Миланската катедрала (Milan Cathedral).

Пред нея, точно в центъра на площада може да видите паметникът на крал Виктор Емануил II на кон, който е символ на града.

Миланската катедрала е забележителна готическа постройка, уникална по своята архитектура и размери. Дуомо ди Милано се счита за една от най-високите катедрали в света, като максималната й височина достига внушителните 108, 50 метра. Освен с внушителни размери, Миланската катедрала впечатлява и с извънредно сложната си архитектура.

Всъщност Миланската катедрала е най-голямият готически храм в света и втората по големина католическа катедрала. Характерният уличен план на Милано, при който повечето главни улици заобикалят Дуомо или тръгват от нея доказва, че това е най-важната постройка в града. Това централно място е било такова още от времето на древноримския град Медиоланум (Roman city of Mediolanum).

Миланската катедрала е построена на мястото на древен религиозен храм от 5 в., в която бил кръстен Свети Августин. Тази ранна катедрала е била частично разрушена от пожар през 1075 година. Основите на сегашната Миланска катедрала са положени през 1386 година, а окончателно тя е завършена едва през 1805 година. Първоначално с проекта по издигането на внушителния храм в Милано се заели архитектите Марко Солари и Джовани Солари да Карона.

Сложната архитектура на Миланската катедрала е изградена от бял мрамор. Тя съдържа елементи от различните стилове, които са били на мода в течение на няколкото столетия, през които Миланската катедрала непрекъснато се доизгражда. В резултат на това днес Миланската катедрала е подчертано готическа постройка, но съдържа и доста елементи от готиката, барока, нео-класиката до нео-готиката.

В крайна сметка през 1805 година на площад „Пиаца дел Дуомо” се появява храм, който заема площ от 11.700 кв. метра. През 1774 година на върха на най-високата стрела е поставена позлатена статуя на Мадоната (la Madonnina dorata). Миланската катедрала е забележителна със своите 135 шпила, осеяни с красиви скулптури, каменни чудовища и легендарни герои.

Особено впечатление прави централният й шпил, който достига височина от 109 метра и който е увенчан с 4-метрова позлатена бронзова статуя на Мадоната. По фасадата на Миланската катедрала могат да се забележат цели 3159 статуи, а във вътрешния й двор могат да се поберат 40 000 души. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.

Днес посетителите на Миланската катедрала имат възможността да се изкачат до покрива на катедралата. Има два варианта – да ползвате асансьор или да изкачите стълбите. Първият вариант струва на посетителя такса от около 6 евро, а ползването на стълбището е 4 евро.
Източник:рochivka.com

Най-мистичната планина в света

Светът е изпълнен с прекрасни забележителности и Edna от най-екзотичните страни Китай не прави изключение.
Днес ще ви пренесем, макар и само мислено, на една далечна географска ширина, където величествени кули, дело на природата, се извисяват на хиляди метри над морското равнище, заобиколени от мистична и тайнствена мъгла.
Добре дошли на едно вълшебно място - планината Тианзи, Китай. Тази зашеметяваща гледка се намира в провинция Хунан, в близост до долината Суокси.
Изваяните природни форми се простират на площ от 67 квадратни километри (около 16 550 дка), а най-високият връх в масива е висок 1262 м.
Природният феномен е бил кръстен на движение, организирано от местни фермери по повод общ бунт и в превод означава "син на небето".
Планината Тианзи е дълбоко почитана от местните хора, а загадъчността ѝ е била плод на дълговековни легенди, превърнали се в част от китайския фолклор.

Източник:еdna.bg

Денпасар - столицата на Бали

Денпасар е столицата на остров Бали. Населението на града е около 800 000 души. Името Денпасар произлиза от думите "ден", което на балийски означава "север" и "пасар" - близко до българската дума за "пазар". Столицата не случайно се нарича "северен пазар", тъй като тя е основно пристанище на острова и играе важна роля в търговско-разменните връзки с останалата част на Индонезия.

В Денпасар е съсредоточено цялото народно творчество на Бали. Там се провеждат всички културни и музикални фестивали с традиционни танци и песни. Парадите минават по главния площад. Там се намира и музеят Бали - една от основните забележителности в града. Сградата е построена в балийски стил и разполага с 4 помещения, в които са изложени предмети от различни етапи в историята на Бали.

В Денпасар се намира и международното летище на остров Бали.

Рилски манастир

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.

Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.

През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.

През 1961 г. Рилският манастир бил обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство. През 1991 г. държавата възстановява монашеския статут на манастира и закрива институцията Национален музей „Рилски манастир”. Рилският манастир, Хрельовата кула, църквата и манастирските сгради са обявени за групов архитектурен, художествен и исторически комплекс от национално значение през 1992 г. в брой 73 на Държавен вестник.

В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.

Цялата площ на светата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения, 100 от които са монашески килии.

На мястото на стар храм през 1834 - 1837 г. била построена главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Тя е петкуполна, кръстокуполна, с два странични параклиса и три олтарни ниши. Впечатляващи са дърворезбованите иконостаси и стенописите, дело на самоковски и бански майстори. В храма са работили много творци на четката и длетото, но само Захари Зограф е оставил своя автограф. В църквата се намира ковчегът с мощите на основателя на манастира св. Йоан Рилски, чудотворната икона „Св. Богородица Осеновица” от XII век, чудотворната икона на св. Йоан Рилски от XVIII век, много иконостасни и целувателни икони от XIX век.

От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.

Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската порта включва воденицата, старата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската дейност на манастира - горско дело, скотовъдство, земеделие и др. В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя представлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са големите казани, в които в миналото монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на големи празници.

В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от различни етнографски области, различни съдове - дарове от различни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.

На около 4 км от манастира, по обозначена пътека, може да се стигне до пещерата, която св. Йоан Рилски избрал за свое убежище. По-късно до пещерата била изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, обновена през 1820 г. В пещерата се влиза след тесен проход между скалата и църквата.

Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.
Източник:bulgariatravel.org

Айфеловата кула - емблемата на Франция

Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Направена изцяло от желязо и стомана, тя предизвиква възхищение с красотата си във всеки, който застане пред нея. Огромните размери и мащаби на този шедьовър на инженерното строителство смайват с хладната си архитектура, която въпреки това носи очарованието на един от най-романтичните градве в света – Париж. Айфеловата кула е безспорният символ на френската столица. Мнозина са на мнение, че тази конструкция е всичко друго, но не и красива, но видите ли я нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да отречете особения уникален чар, който Айфел е пресъздал в „труда на своя живот”.

В действителност красотата и хармонията на Айфеловата кула (Eiffel Tower) могат да се усетят най-добре вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана Цели 10 000 газови фенера са осветявали металната конструкция през 19 век. Те са били завършени с двата прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина , които символизират националния трибагреник на Франция. През 1900г. Айфеловата кула е била оборудвана с електрически лампи. Сегашното светлинно шоу, което се вижда днес през нощта от Айфеловата кула е инсталирано през 1985 година, а за първи път то е включено на 31 декември. Днес на всеки кръгъл час за пет минути се включват и сребристи лампи, които окончателно завършват магията на Айфеловата кула.

Айфеловата кула е кръстена на френския инженер Александър Густав Айфел, който създател на нейния проект. Тя е създадена като входна арка за Световното изложение през 1889г., което се провежда на Марсово поле по случай стогодишнината от Френската революция. Целият проект по издигането на Айфеловата кула възлиза на 6, 5 млн. франка. Сторителството й започва през 1887 година, като идеята за издигането на този метален гигант се заражда още през 1884 гоидна. Айфеловата кула е завършена за по-малко от две години, като е осветена е на 31 март и отворена на 6 май.


Айфеловата кула достига до внушителните 312 м. височина, а заедно с антената е висока 324м. До 1930 година тя е най-високата постройка в цял свят. До самия й връх водят 1665 стъпала, като стълбището е достъпно за посетители до втория етаж, разположен при височина 115м. По-нагоре се стига с помощта на асансьори, а оттам с асансьорите може да се стигне до върха. Общите килограми на желязото, използвано за построяването на Айфеловата кула са 10 100 тона, от които 7 300 тона е масата на металната конструкция. В изграждането на Айфеловата кула вземат участие 50 инженери и дизайнери, 100 души, работещи по отделните фрагменти и 132 работника, които са ги сглобявали. Общо 15000 метални части образуват конструкцията на Айфеловата кула.
Източник:рochivka.com

„Кривата къща” никога не спи

Krzywy Domek, както е оригиналното й название, е сграда с необичайни форми, комбинация от мол, ресторант и офис сграда, и името й се превежда като „Кривата къща”.

Сградата е относително млада, но вече е необичайно популярна по света и е станала местна забележителност. Построена през 2004 година, „Кривата къща” е част от по-голям шопинг център и помещава ресторанти, магазини и офиси на 4 нива, обхващащи около 4,000 квадратни метра. Проектирана е от архитектите Szotynscy & Zaleski, които казват, че е била вдъхновена от приказните илюстрации на Jan Marcin Szancer /1902–1973 г./– полски илюстратор, изучавал изобразително изкуство в Краковската Академия, и по-късно във Франция и Италия, и илюстрирал около 150 книжки, и рисунките на Per Dahlberg. Третият вдъхновител е Jan Brzechwa /1898-1966 г./ - полски поет и автор, известен най-вече с работите си в детската литература. Така идеята за „Кривата къща” се е появила благодарение на стари детски книжки.

Сайтът на Krzywy Domek описва комплекса по следния начин:
„Забележителност на Сопот и символ на модерния свят, който хармонично комбинира бизнеса с културата и изкуството.
Всеки ден множество хора посещават Кривата къща, за да провеждат бизнес срещи, да се хранят или да пазаруват. Това място е седалището на офиси на компании, представящи различни индустрии, салони за красота, лекарски кабинети, магазини и други. През вечерите Кривата къща е изпълнена с живот. Клубовете и пъбовете, разположени в нея, осигуряват наситена и богата програма от събития, и тяхното качество и разнообразен кетъринг задоволяват всички вкусове – от изтънчените до традиционните.

„Асиенда Катанчел“ - колониален блясък сред древната история на маите

Тази майсторски възстановена асиенда от ХVІІ в. е била построена върху земите на селище на маите от предкласическия им период, чиито руини от ІІІ в. могат да бъдат обиколени с водачи от хотела.

Неговата древномаянска мистика е очевидна дори в името му: Катанчел в превод означава „Там, където човек пита дъгата в небето“ – обозначение на маите за Млечния път, което потвърждава, че мястото е било древна астрономическа обсерватория.

3000-те декара на асиендата са били изоставени десетилетия наред, след като едно скотовъдно ранчо, превърнато в плантация за американска агава, се връща към състоянието си на джунгла. Днес той е резерват за екзотични диви животни и бързо размножаваща се популация от птици, една от главните атракции на асиендата.

Стратегическото разположение на „Катанчел“ дава възможност за десетина различни еднодневни екскурзии до по-малко известни руини на маите, колониални градове и природни забележителности. Местата за спане са в бивши работнически жилища, пръснати из имението, сега възстановени и преобразени в луксозни павилиони, обкръжени от ухаещи градини. Повечето имат собствени басейни, пълни с изворна минерална вода от подземен източник, която се изпомпва от безшумни вятърни мелници от края на ХІХ в.

Традиционни юкатански ястия, приготвени от екологично чисти продукти, са осъвременени и сервирани в разкошен салон, който някога е бил фабрика за производство на влакно от агава. Динамичните мексикански собственици на „Катанчел“ са издигнали екотуризма до нови висоти на лукса и вълнението тук: асиендата е и техен дом, и тяхна витрина.
Източник:nasamnatam.com

Сантарем - "съкровището на португалската готика"

Португалският град Сантарем е един от най-красивите градове в страната и е известен като "съкровището на португалската готика". Разположен е на седем хълма на десния бряг на река Тежу в Централна Португалия. Той е не само общински център и столица на едноименната област, но също така е и център на историческата провинция Рибатежу.
Макар и да се намира навътре в страната и да няма излаз към океана, той е сред популярните туристически дестинации.
Освен природа, за която можете да чуете само в приказките, градът предлага на своите посетители и множество музеи, сред които се откроява Археологическият, безброй старинни църкви, сгради-истински шедьовър на готиката.
Сантарем е бил в ръцете на римляните, вандалите и маврите, които са оставили своите следи тук. Преминава в ръцете на Португалия през 1147 г., когато започва неговия стремглав растеж. Доказателство за това са многобройните готически и ренесансови църкви и представителни сгради, които можете да видите и днес.

За любителите на исторически и архитектурните забележителности град Сантарем може да предложи голямо разнообразие от църкви. Сред тях се открояват католическата църква Св. Ирен, датираща от 12 в., църквата Св. Хуан Алпорана, построена през периода 12 - 13 в. и църквата Дева Мария на Милосърдието от 17 в., която е пример за готическа архитектура.
Може би най-известната забележителност в Сантарем е замъкът в стария град, който е разположен на висок склон над река Тежу и предлага уникални гледки към целия град. От самия замък са се запазили само част от стената и кулите, но това е напълно достатъчно, за да добиете представа за величието му.

Интерес представлява и катедралата на града, която се вижда отдалеч. Тя е построена през 17 в. като йезуитска църква, но архитектурата й е толкова елегантна, че през 1979 г. е приета официално като дворец.

Сантарем се отличава и със своята вкусна кухня, която предлага голямо разнообразие от ястия. Сред предпочитаните специалитети са печените ребра на скара, поднесени с ориз или боб, задушено говеждо и агнешко и яхния по португалски.
Ако сте почитатели на рибата и морските дарове, задължително пробвайте треска със заквасенасметана или пълнените калмари, поднесени със задушени зеленчуци. Всички десерти са оригинални и вкусни, но най-добре пробвайте първо шоколадовия мус със яйца и бадеми.
Сантарем има изключително добре развита пътна инфраструктура и е лесно достъпен от всички краища на Португалия. Намира се само на 83 км. североизточно от Лисабон, а на запад от него минава най-важната и натоварена магистрала на страната- A1.
Можете да посетите Сантарем по всяко време на годината, но не забравяйте че той е столица на бикоборството и ако искате да присъствате на това незабравимо шоу, е добре да организирате почивката си през периода от 1 до 10 юни.
През есента пък се провежда прочутият гастрономически фестивал. В Сантарем идват хиляди кулинарни специалисти от всички краища на страната и в края на октомври представят своите умения пред широката публика.
Източник:рochivka.com

Вижте историята на езерото Каракул - "Черното езеро"

Езерото Каракул или "Черно езеро" се намира в най-високата и суха планина Памир в Таджикистан, в рамките на Националния парк на страната. Разположено на 3900 метра надморска височина в едни от най-красивите и отдалечени местности в Централна Азия то е изцяло заобиколено от високи планини, които блокират влажните въздушни маси. Поради естествените бариери в долината падат по-малко от 30 мм валежи годишно и тя е едно от най-сухите места на континента. От октомври до май водния басейн е изцяло замръзнал и образува бяла шир, която най-добре се вижда от близкото село Каракул, където една малка общност от хора киргизки живеят, гледайки якове, овце и кози.

Смята се, че езерото е образувано от метеорит, ударил Земята преди около 25 милиона години. Топящата се вода от околните планини напълнила дупката и така се формирало Каракул с диаметър от 25 км. Преди това, то е носило името Виктория до началото на 20 век и е било кръстено на кралица Виктория на Великобритания. Името му е променено с появата на съветската система през 1920 година.
Езерото има два басейна, разделени от полуостров на юг и остров на север. Островът е с дължина 8 км и ширина около 4 км, а протока между тях е широк 1 км. Източния басейн е сравнително плитък със средна дълбочина от 22 м, а западния е с най-дълбока точка от 236 метра. Три реки се вливат в езерото, но тъй като те не се оттичат, водата е много солена.
Каракул е популярно сред пътуващите заради нереалния пейзаж и кристално чистите си води, чийто цвят варира от тъмно зелено до лазурно и светло синьо през лятото.

Хава Махал - Дворецът на ветровете

Хава Махал или в буквален превод Дворецът на ветровете е една от основните забележителности на индийския град Джайпур, който е известен с интересното определение „розовият град на Индия”. Хава Махал е впечатляващ със своята архитектура, изградена от множество малки бастиони, стриктно подредени и аранжирани и изграждащи пищната но хармонична фасада на Дворецът на ветровете. Предполага се, че Хава Махал е предназначен за „женски дворец”.

Навярно е построена за улесняване на жените на кралското семейство - за да могат те да наблюдават от своите стаи ежедневието и шествията на града. Дворецът на ветровете е построен във време, когато владетелските жени са били изцяло скрити от очите на света, а техните майки се радвали на особена почит и закрила от околния свят.

Дворецът на ветровете е изцяло завършен през 1799 година, като е построен по искане на махараджата Савай Пратап Савай. Дизайнер на проекта на Хава Махал е Лал Чанг Уста, който проектирал двореца под формата на на короната на индуски бог Кришна.

Днес Дворецът на ветровете се намира на главната пътна артерия, в сърцето на бизнес център на Джайпур. Той е неделима част от Градския дворцов комплекс, който се разпростира до т.нар Zenana отделение или мястото, където са разположени стаите на харема.

Изграден изцяло то червени и розови пясъчникови скали, Дворецът на ветровете е най-впечатляващ рано сутрин при изгрев слънце, когато лъчите подчертават специфичната красота на фасадата. Конструкцията на женския палат предстъвлява пететажна пирамидовидна форма, която достига в най-високата си част до 15 метра.

Последните три етажа от Хава Махал създават впечатлението за единна структура, докато първият и вторият етаж имат вътрешни дворове пред тях, по издължената част на структурата. Ако погледнете централно фасадата на Двореца на ветровете, тя може много да ви напомни набраздената външност на пчелна пита, с нейните отделни малки килийки.

След около 50 години период на запустялост, Хава Махал е основно ремонтиран през 2005 година. Реставрацията на двореца е погълнала около 1 000 000 долара. Днес посетителите на Хава Махал или Дворецът на ветровете могат да влязат в него през т.нар. Императорска порта. След нея се стига до обширен вътрешен двор, където се намира и Археологическият музей на индийския град.
Източник:рochivka.com

Замъкът Гандолфо - лятната резиденция на папата

Castelli Romani е сборно понятие за Римските крепости, които някога са били построени като малки градчета за производство на вина по хълмовете, ограждащи югоизточната част на Рим. Тези малки градове и села са разпръснати над гористите склонове на хълмовете Албан. Един от тези дворци е Кастел Гандолфо (Gandolfo Castle), известен днес като лятната резиденция на папата. Кастел Гандолфо се намира само на 15 мили от италианската столица, а до него се стига най-лесно от метро станция Анагнина или с влак от гара Термини.

От замъка Гандолфо се открива прекрасна гледка към езерото Албано, което остава малко по надолу по хълма. Самият път с влак от Рим до Гандолфо е изключително живописен и позволява на пътниците да се насладят на уникални гледки от природата на тукашния италиански регион. Кастел Гандолфо и приказното селце около него са били често посещавани от папа Йоан Павел II. А едно от първите неща, които неговият приемник Бенедикт XVI направи, бе да благодари на жителите на Гандолфо и да ги увери, че и той ще прекарва летните си ваканции в красивия малък град над езерото Албано.

Самият Кастел Гандолфо доминира чаровния малък площад на Свободата или Piazza della Libertà. Към замъка Гандолфо е прикрепена една астрономическа обсерватория, но папските градини се разпростират на много по-голяма територия. Голяма част от къщите и вилите в селцето са притежание на различни религиозни фондации или са папски вили. Цялото градче е разположено на 136 декара, което е с 27 декара повече от площта на Ватикана. Селището включва папския дворец Кастел Гандолфо, два манастири, едно училище, различни ферми, градини и обсерваторията на Ватикана.

Първият папата, който използва Кастел Гандолфо като лятна резиденция е Урбан VIII Барберини. Като кардинал той обичал да прекарва лятните си почивки в замъка, но за първи път като папа, той използва Гандолфо за своята ваканция през лятото на 1626 година. Италия признава абсолютната собственост на Ватикана над Кастел Гандолфо с Латеранския договор от 1929 г. Самата обсерватория е преместена от Ватикана в Гандолфо през 1934 година.

Самото име на Кастело Гандолфо идва от латинското Castrum Gandulphi, като се предполага, че името идва от някогашните собственици Gandulphi, които били родом от Генуа.
Източник:рochivka.com

Футуристичният град на изкуството и науката във Валенсия

Градът на изкуството и науката във Валенсия (City of Arts and Sciences in Valencia) е уникален мега комплекс с модернистична архитектура, който е въплъщение на модерното лице на този красив испански град. Огромният комплекс е разположен сред озеленен парк, с изкуствени езера, места за забавление, спорт и отмора. Градът на изкуствата и науката е културен и архитектурен комплекс и е една от главните забележителности на Валенсия. Тук човек може едновременно да се забавлява, да се образова и да получава нови знания.
Ултрасъвременният архитектурен комплекс е изграден в края на 20 век, на десният бряг на старото корито на река Турия. След катастрофалното наводнение през 1957 г. реката е изместена в ново корито на юг от града, а старото е превърнато в парк с дължина 10 километра. Градът на изкуството и науката е олицетворение на последните достижения в архитектурата и културата, символ на бъдещето и развитието на Валенсия, сред зеленината на очарователен градски парк.

Проектанти на Градът на изкуството и науката са световно известните испански архитекти Сантиаго Калатрава (Santiago Calatrava) и Фелис Кандела. Комплексът е съвкупност от пет сгради в съвременен стил: дом на изкуството или операта (Palau de les Arts), най-големия аквариум в Европа (L’Oceanogràfic), интерактивен научен център, планетариума (L’Hemisfèric), IMAX кино и ботаническа градина (L’Umbracle). Всички постройки за построени в уникален футуристичен стил, с много прозорци, заоблени форми, светли фасади и това е само началото.
Градът на изкуството и науката е построен, за да отбележи посрещането на новото хилядолетие, а днес е световно известен научен, културен и развлекателен център. Човек може да се разхожда тук часове наред без да му омръзне. Самият архитект Сантиаго Калатрава казва: "Гордея се, че хората могат да се разхождат безплатно из тази атракция. Това е най-добрият начин за откриване на посланието на комплекса." Mеждународно признатият архитект, художник и инженер е проектирал дълга 7 км алея за разходки, която огражда Града на изкуството и науката във Валенсия.
Амбициозният проект е започнат в края на 1994 година и за около 2-3 години е завършен. Самата идея за построяването на огромния модерен комплекс се заражда в края на 80-те години на миналия век. Днес това модернистично градче на културата и науката се състои от Хемисферата, включваща Имакс кино и Планетариума с площ от 13 000 кв.м, наподобяващ формата на око. Гигантският киносалон е дълъг 900 м.

Друга част от Града на изкуството и науката е Музеят на науките „Принц Фелипе” (Felipe) от 2000 г., представляващ интерактивен научен музей, чиято форма наподобява скелета на кит и заема площ от 40 000 кв.м, издигнат на три нива. Гигантският Океанариум е най-големият океанографски аквариум в Европа. Разпростира се на площ 110 000 кв.м, където са използвани 42 млн. л вода, в които живеят 45 000 животни от 500 вида. Построен е във формата на водна лилия по проект на Феликс Кандела.

Домът на изкуството или операта (Palau de les Arts), известен още като двореца на изкуствата „Кралица София” (2005 г.) е посветен на музиката и сценичните изкуства. Тук се помещава операта на Валенсия. Забележителна част от комплекса на Града на изкуството и науката е Агората, представляваща покрит площад който се провеждат концерти и спортни състезания. Височината му достига 80 м, има площ от 5 000 кв.м, както и места за 6 000 зрители. Няма как да не забележите и Моста Puente de l’Assut de l’Or, който свързва южния край с улица Минорка и чиито 125-метрови стълбове са най-високата точка в града.

Кулите на Валенсия са част от проект за построяване на три небостъргача към ансамбъла на Града на изкуството и науката. Те трябва да са с височина съответно 308, 266 и 220 м, но към настоящия момент строежът им е замразен. Градът на изкуството и науката е отворен за обществени посещения всеки ден от 10.00 до 18.00 ч., като касите затварят един час по-рано. В зависимост от туристическия сезон, комплексът може да работи до 20, 21 или 24 ч. Билетите за Хемисферата и Музея на науките са по € 7.50, а за Океанариума - € 23.90. Комбинираният билет струва з € 31.60.
Източник:рochivka.com

Дворецът Сан Суси - лятната резиденция на Фридрих Велики

Дворецът Сан Суси в град Потсдам е световноизвестната лятна резиденция на Фридрих Велики – уникален архитектурен ансамбъл в стил рококо. В точен превод името на тази туристическа забележителност означава от френски „без грижи”. Дворецът Сан-Суси е бил изграден по подобие на френския Версай. Той е сред най-красивите замъци в цяла Германия, традиционно привличащ огромен наплив от туристи. През 18 век френският философ Волтер прекарва там три години и една от спалните в двореца е наречена на него. Въпреки че е построен за лятна резиденция, Сан Суси запазва обаянието и красотата си през всички годишни сезони и е много интересна дестинация за посещение по всяко време.

Дворецът е построен през периода 1745-1747 от архитектът Георг Венцеслаус фон Кнобелсдорф. Зданието му е с дължина 213 метра и притежава 428 статуи и 322 прозореца. Картинната му галерия се нарежда в числото на най-значителните немски музеи. В нея има 124 платна на едни от най-големите световни художници като Рубенс, Ван Дайк, Караваджо, Тинторето и др.

Стилът рококо, в който е изграден комплексът Сан Суси, е бил любим на Фридрих Велики. И вътрешността на двореца и неговата градина са изпълнени съобразно тази естетика. Въпреки че е само на един етаж, сградата му е една от най-впечатляващите в света. Фасадите са много красиви, от жълт хоросан, прозорците са високи и с арки. Сан Суси притежава и шест големи тераси, където са засадени лози (донесени от Италия, Португалия и Франция) и портокалови дървета.

Огромна по размери декорация, изобразяваща слънце, има на самия вход на Сан Суси. Вътрешността на двореца съдържа 12 стаи с много красива украса и старинни мебели. Посетителите в наши дни си слагат меки пантофи, когато влизат вътре, за да не повредят мраморния под. Наред с Картинната галерия най-популярни сред туристите са и Мраморната такава и Залата на мидите. Само две от изящните камини работят в двореца, останалите са декорация, защото той не е бил предвиден за престой в зимни условия.

Паркът Сан Суси се намира от двете страни на склона. От източната му страна е Картинната градина, а от западната – Черешовата. По-надолу е Холандската градина, която е декорирана с нидерландски вази и орнаменти от стъкло. Зад полукръгла арка пък се намира Пещерата на Нептун, осеяна с тритони и нимфи. За съжаление липсата на много вода в района е попречила на Фридрих да осъществи грандиозните си замисли за място, изпълнено с изящни водни атракции. През 19 век архитектът Петер Йозеф Лене създава в Сан Суси и Северна и Сицилианска градина.

В течение на годините в парка са били изграждани отделни много интересни постройки. Новият дворец е например направен в естетиката на барока. Някои от новите постройки са били малки къщи, посредством които се е компенсирала липсата на достатъчно приемни в самия дворец. Фридрих Велики не е обичал лова и затова в комплекса липсва ловен парк. Вкусът му към екзотиката обаче се отразява в построения през 1754 г. Китайски чаен павилион. Последният представлява истинска малка атракция. Той е решен като ротонда, позлатени палмови стебла държат надвисналия покрив, а около тях има позлатени фигури на пиещи чай азиатци в естествена големина.

Като цяло паркът Сан Суси е комбинация между френския метод на геометрично подреждане на дърветата и английския стил на засаждането им. Интересно е съчетанието и на растителните видове в градините – видове типични за европейските умерени ширини са до южни екзотични насаждения. Алеите в парка са много интересни – дълги и криволичещи те водят до скрити пещери и различни статуи като например на горски нимфи и други приказни същества.
Източник:germany.world-education.bg

Вижте най-красивият усамотен плаж в Пуерто Рико

"Mar Chiquita" или в превод от испански „Малкото море“ е един красив, усамотен плаж в Пуерто Рико, който се намира в защитена зона. Въпросният залив се намира в северната част на страната и по-точно на около 40 километра западно от столицата Сан Хуан.

Овалният плаж е скрит зад стена от скали, които го защитават от вълните на Атлантическия океан. Стената е била частично разрушена от водата и днес в нея има отвор от 25 метра, където течението е формирало залив във формата на английската буква U.

Поради формата си заливът не е безопасен, тъй като вълните и подводните течения могат да засмучат човек и той да бъде изхвърлен в открития океан или да се нарани на някоя скала. Плажът е най-спокоен през летните месеци и тук идват много местни хора, които се гмуркат с шнорхели, но въпреки това властите предупреждават, че мястото е опасно за плуване.

„Mar Chiquita“ някога е бил наистина усамотен плаж с красиви палмови дървета и златист пясък, но днес той вече не е чак толкова изолиран и постепенно започва да става популярен дори и сред туристите.

Въпреки това той все още се смята за сравнително слабо посещаван. Тук семействата идват най-вече на пикник, за да се наслаждават на пейзажа, да си правят слънчеви бани и да се катерят по скалите.
Източник:dnes.bg

Остров Сицилия - перлата на три морета

Сицилия e административен регион в Италия, ползващ се със специален автономен статут. Населението й наброява над 5 милиона жители. Сицилия е най-големият остров в Средиземно море, с площ от 25 460 кв.км. Островът е отделен от Апенинския полуостров чрез Месинския пролив.Сицилия мие бреговете си в три морета:Тиренско,Йонийско и Средиземно. От Африка, я делят 135 км. Релефът е предимно хълмист и планински.На острова се намира вулканът Етна, висок 3323 м.

Когато споменем Сицилия неминуемо думата, която ни идва на ук е мафия.
Изключително красивата Сицилия е сериозна конкуренция на "перлите" Венеция и Флоренция. Гледките, които ще ви предложи тя ще напълнят очите ви. Палмови и морски пейзажи, амфитеатри от времето на древните гърци, кокетни сгради и улички, всичко това ще ви остви траен спомен.

Но Сицилия оставя и невероятни кулинарни спомени. Това е перфектната дестинация ако сте чревоугодници, тъй като всеки град и селце предлагат свой специалитет. "Трябва да останете поне година, за да може да опитате всичко, което се ражда на котлоните ни", споделят местните.
В Месина, третия по големина град на острова, капонатата е запазена марка.Вкусното ястие от патладжан, чушки, лук, чесън и домати може да хапнете с обикновен хляб или пък с хрупкави брускети. Не би могло да се сравни с никое друго по света, но все пак има малко общо с познатото в България имамбаялдъ.

Навсякъде в Сицилия може да опитате аранчини. Това са пържени оризови топчета, големи колкото яйце и с плънка от месо или моцарела. Подправките правят тези оваляни в галета топчета още по-вкусни.

Изключително апетитни са и т. нар. итоне. Това всъщност е името им на "сицилиански", иначе става въпрос за салцоне. Наподобяват нашите мекици, понеже се пържат, но пълнежът им е различен. Широко разпространени са тези със сирене и риба със зелена салата. Дори и да ви звучи странно, това съчетание е наистина вкусно.

Ако се чудите кои забележителности да посетите, не подминавайте Таормина. Това е най-популярният и аристократичен морски курорт в Сицилия и любимо място за почивка на самите италианци. Древният град е разположен на хълм, от който невероятната гледка към Средиземно море и към вулкана Етна ще ви остави без дъх. Усещането да гледаш как той непрестанно пуши е несравнимо. Ако сте любители на екстремните преживявания може да се полюбувате на действащия вулкан отблизо. До 1900-ия метър от него се стига с лифт, а след това до самия кратер може да отидете с джип или ползвайки кабинков лифт. Но Етна може да наблюдавате и от уличките на Таормина. А те са комбинация от гръцка, римска и средновековна архитектура. Античният гръцки амфитеатър със сигурност ще ви впечатли, особено ако го посетите привечер. Тогава няма да ви е толкова топло, а освен това ще видите как слънчевата светлина живописно се процежда през руините.
С малко повече късмет нищо чудно да видите някой италиански звезди като София Лорен, Моника Белучи, Тициано Феро.

На 20 минути път с кола, е Кастелмола. Разположеното върху възвишение малко селце също предоставя изглед към Етна. На места уличките са толкова тесни, че ако с любимия вървите за ръка, ще ви се наложи да се прегърнете. Ще се забавлявате много ако посетите заведението до камбанарията. Там всяка мебел и вещ има формата на фалос или женска гръд, а предлаганите коктейли и останалите питиета носят еротични имена.

Ако предпочитате пък да се излежавате върху бял като сняг пясък и да плувате в прозрачно синьо море, градчето Тиндари е точно за вас. Тук, освен прекрасната плажна ивица ще видите и известният храм на Черната Мадона. Според легендата, когато лоши хора хвърляли от скалата деца, тя направила чудо - поставила под тях мек пясък и ги спасила.

"Сицилианската Малта" пък е най-големият от Еолийските острови - Липари, който е под егидата на ЮНЕСКО. Той е разположен срещу Месина и за да стигнете до него ще ви е необходим един час с ферибот от пристанището в Милацо. Катедралата, Марина Корта и търговската улица "Виктор Емануил Втори" ще ви изненадат с духа и спокойствието ви. Просто - по сицилиански.

Сицилия има прекрасен субтропичен средиземноморски климат. През цялата година слънцето е щедро, а плажовете се пълнят с хора от втората половина на април до началото на ноември. През април обаче морската вода е все още хладна, а през ноември времето почва да става променливо и все по-често падат обилни валежи.
Температурите през лятото варират от 22 – 23 градуса през април и ноември до 30 – 35 градуса през юли и най-вече през август. Понякога близостта до африканския бряг става причина за необичайно горещи тропически жеги на острова, идващи от към пустинята Сахара.
През зимните месеци времето е променливо. Като цяло обаче дори и през януари температурите са приятни, а в някои от по-топлите и слънчеви дни бихте могли да се разходите дори и по къс ръкав. В по-високите части на Сицилия не е чудно през зимата да се формира много дебела снежна покривка, което пък е добра новина за любителите на ските.

Сицилия е популярна с още нещо – едни от най-добрите вина по света. Почвата на острова е богата на ценни съставки и в комбинация с изобилието от слънчева светлина през годината с напоителните дъждове през меките зими благоприятства разнообразието от качествени сортове грозде, от които се произвеждат червени и бели вина със световна слава. Всичко това е превърнало Сицилия в една от най-привлекателните в света места за практикуване на кулинарен и винен туризъм.

Кога да пътувате до Сицилия? Мнозина смятат, че островът предлага добри възможности за туризъм през цялата година. Ние обаче бихме ви препоръчали месеците май, юни, септември и октомври. Тогава именно бихте могли да видите острова в най-добрата му светлина. През тези четири месеца температурите са идеални, слънцето е в изобилие, няма нетърпими жеги, а условията за плаж са прекрасни, но без да има прекалено много хора. През юли и август температурите са прекалено високи, а тълпите туристи са огромни.
Източник:bghelp.net

Национален природен парк Игуасу

Игуасу е национален природен парк и наименование на съвкупност от водопади, разположени на границата между Бразилия и Аржентина, като 80% от площта им попада на територията на Аржентина.

Игуасу означава “голяма вода” и има индиански произход, даден му от племето Тупи-Гуарани. Всяка година над 700 000 туристи посещават тази дестинация.

Водопадите Игуасу са най-атрактивната и популярна част от най-големия субтропичен резерват в света. Те са се образували преди 120 млн. години край реките Игуасу и Парана. Поредицата от водопади е с обща дължина от 2700 м., които са разположени под формата на подкова. Най-внушителен и голям е водопадът “Гърлото на дявола”.
Източник:globalen.bg

Традиционната кухня в Дубай

В Обединените арабски емирства, в съответствие с традиционни и почти един и същ за арабски кухня, формиран под влиянието на специални климатични и религиозна принадлежност на региона.

Тъй като мюсюлманите не ядат свинско месо, на месни ястия се използват, главно говеждо, козе, телешко месо, птици, риба и яйца. Месото е често пържени в горещ тиган без мазнина, което му придава особен вкус. Си заслужава да опитате агнешко с ориз и ядки - "guzi" барбекю "тика", традиционен арабски "shavermu" (shawarma, shavarma), агнешко пържоли с билки "kustileta", известен кебап от мариновано агнешко или говеждо месо - "кебап" агне "шишове-кебап", подправки месо и ориз "makbus", традиционен кебап от мляно месо "сако", пържени кюфтета "Кеби", поднос печено говеждо, "окото mushakkal", един вид пица, "Райс", пълнени с малки овнешко пипер и много други също толкова оригинални ястия.

Много популярно ястие на домашни птици - пиле задушено с домати и пилешко месо за няколко "Ал Манди" с мед, пиле готвене с месо "Харис" (често се случва с телешко месо), ориз с парчета от задушени пилешки "биряни-Ajaj", шишчета пиле "тик-dadzhadzh" пикантни пилешки "съдия Tanura", е почитан в източната част на месо пъдпъдъци, "Samman" и т.н. Като гарнитура за това ястие използва ориз и салата от пресни зеленчуци. В големи количества се използват и всички видове подправки и сосове. Важно място на масата и да вземе гъста супа месо с боб и ориз, грах, картофи, каперси и т.н.
На хранене често е придружено от кюспе от груби брашно и месо "qubba" или малки триъгълни пайове "sambusa" със зеленчуци - "Khoudary" сирене - "dzhabna" месо - "lyahma" или спанак - ". Sabeneh"
Арабски питки е наименованието, което се използва в България за арабските роти. Те са току-що изпечени в пещи от глина и служат като допълнение към различни ястия. Специфичната подправка, която се употребява за арабските роти е индийско къри.

Най-широка начин използва зеленчуци и билки - паста "khomus" (хумус), "дву-тахан hommos", пшеница или царевица овесена каша "burgul" пълнени тиквички "kurzhety" зеленчукова салата с арабски хляб "Fattouch" патладжан " mutabbal "," tabbulya "- едно ястие, приготвено от пшеница и ситно нарязана зелена зеле (dolma), гроздова лист" uarak-Anaba "напоена бял грах" Dahna "ориз в различни комбинации, както и мариновани и мариновани зеленчуци и подправки.

В големи количества се консумират ястия от млечни продукти, особено сирене, както и риба и морски дарове - "биряни-Samak," един вид ризото с риба "makbus-Samak" групер "Hamuro", "Султан Ибрахим" (султана или кефал) "Shaarei", "Zubeidi", различни от ракообразни и дори акули. Рибата е традиционно, изготвен единствено на въглища.

Много добри местни десерти - мляко пудинг "Ум Али" със стафиди и ядки, сладки пай крема сирене с "Ел-asaya" (или "Ал навес"), един пудинг с фъстъци "mehallyabiya", "баклава", понички и мед "ligemat", "шербет", един вид арабски десерт "asyda" и т.н.

Специален вид на храна - кафе. Това е традиционна напитка за чат, както и специални изкуство, което пренебрегва в арабския свят не си струва. Кафето е подготвен "на място", без машини, които не се признават по принцип, и изливат на традиционните саксии кафе "Дала" в малка купа. Сортовете на тази напитка е голямо разнообразие, но най-популярни традиционните сортове, както и светлина и арабско кафе с кардамон.
Източник:оnline-tourist-world.com

Леонардсли - една от най-големитe градини в Англия

Леонардсли е една от най-големите и най-зрелищни градини в Англия и безспорно се нарежда на челно място сред най-красивите места в страната. Разположена е близо до Хоршъм в графство Западен Съсекс върху площ от 240 акра.

Градините са създадени в края на ХIХ век от известния колекционер на растения Едмънд Лаудър, който купува имота от родителите на съпругата си. За много кратко време той превръща зелените площи в изключителен парк, засаждайки голямо количество екзотична растителност и изграждайки няколко изкуствени езера. Красивите гористи склонове и речни долини със глинеста пръст са изключително подходящи за отглеждане на любимите на Лаудър цветя сред които камелии, магнолии, камбанки, азалии и други. Най-голямата му страст обаче са били рододендроните. Много и различни сортове от тях украсяват градините и до днес. Освен да ги отглежда той е работил и в областта на хибридизацията им, която е въплътена в създаването на изключително ароматни сортове Лаудър, които са станали любима част от почти всеки двор до Втората световна война. С времето всеки нов собственик на градините е допринасял за тяхното обогатяване, а последния - Робин Лаудър изгражда още четири нови езера.

Не само цветята са атракция в Леонардсли. Още със създаването й нейни обитатели са колония от кенгура-валаби. Повече от век те живеят полусвободно в границите на парка и пасат по тревните площи. Други представители на животинския свят са газела, бобри и птици, сред които и екзотичния черен лебед.

В близост до къщата има построен алпинеум - дело на прочутата викторианска фирма за озеленяване Джеймс Пулхам и Син. Нейно произведение е и могила, съдържаща изкуствени пещери за муфлон, които днес се използват от кенгурата.

Леонардсли може да се похвали и с изключително рядка колекция на викториански автомобили от времето 1883-1900 г. Някои от тях са в движение и до днес и участват в провежданото през ноември рали London to Brighton Veteran Car Run.

Най-доброто време да посетите този цветен кът е април, когато цъфтят прекрасните магнолии и камелии, а бреговете на реката са покрити с хиляди жълти нарциси. През май в пълната си красота разцъфват рододендроните и азалиите, разпръснати из цялото имение. Тази гледка привлича повече от 50 000 посетители годишно.

За съжаление тези градини вече не са достъпни за обществеността, тъй като през февруари 2010 г. семейство Лаудър ги продава на международен бизнесмен, който обявява, че ги затваря за туристи след сезона. От 30 юни 2010 парка Леонардсли е недостъпен и няма планове в бъдеще той да бъде отново открит за хората.