Денпасар - столицата на Бали

Денпасар е столицата на остров Бали. Населението на града е около 800 000 души. Името Денпасар произлиза от думите "ден", което на балийски означава "север" и "пасар" - близко до българската дума за "пазар". Столицата не случайно се нарича "северен пазар", тъй като тя е основно пристанище на острова и играе важна роля в търговско-разменните връзки с останалата част на Индонезия.

В Денпасар е съсредоточено цялото народно творчество на Бали. Там се провеждат всички културни и музикални фестивали с традиционни танци и песни. Парадите минават по главния площад. Там се намира и музеят Бали - една от основните забележителности в града. Сградата е построена в балийски стил и разполага с 4 помещения, в които са изложени предмети от различни етапи в историята на Бали.

В Денпасар се намира и международното летище на остров Бали.

Рилски манастир

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.

Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.

През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.

През 1961 г. Рилският манастир бил обявен за Национален музей "Рилски манастир", през 1976 г. - за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство. През 1991 г. държавата възстановява монашеския статут на манастира и закрива институцията Национален музей „Рилски манастир”. Рилският манастир, Хрельовата кула, църквата и манастирските сгради са обявени за групов архитектурен, художествен и исторически комплекс от национално значение през 1992 г. в брой 73 на Държавен вестник.

В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.

Цялата площ на светата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения, 100 от които са монашески килии.

На мястото на стар храм през 1834 - 1837 г. била построена главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Тя е петкуполна, кръстокуполна, с два странични параклиса и три олтарни ниши. Впечатляващи са дърворезбованите иконостаси и стенописите, дело на самоковски и бански майстори. В храма са работили много творци на четката и длетото, но само Захари Зограф е оставил своя автограф. В църквата се намира ковчегът с мощите на основателя на манастира св. Йоан Рилски, чудотворната икона „Св. Богородица Осеновица” от XII век, чудотворната икона на св. Йоан Рилски от XVIII век, много иконостасни и целувателни икони от XIX век.

От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.

Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската порта включва воденицата, старата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската дейност на манастира - горско дело, скотовъдство, земеделие и др. В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя представлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са големите казани, в които в миналото монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на големи празници.

В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от различни етнографски области, различни съдове - дарове от различни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.

На около 4 км от манастира, по обозначена пътека, може да се стигне до пещерата, която св. Йоан Рилски избрал за свое убежище. По-късно до пещерата била изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, обновена през 1820 г. В пещерата се влиза след тесен проход между скалата и църквата.

Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.
Източник:bulgariatravel.org

Айфеловата кула - емблемата на Франция

Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Направена изцяло от желязо и стомана, тя предизвиква възхищение с красотата си във всеки, който застане пред нея. Огромните размери и мащаби на този шедьовър на инженерното строителство смайват с хладната си архитектура, която въпреки това носи очарованието на един от най-романтичните градве в света – Париж. Айфеловата кула е безспорният символ на френската столица. Мнозина са на мнение, че тази конструкция е всичко друго, но не и красива, но видите ли я нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да отречете особения уникален чар, който Айфел е пресъздал в „труда на своя живот”.

В действителност красотата и хармонията на Айфеловата кула (Eiffel Tower) могат да се усетят най-добре вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана Цели 10 000 газови фенера са осветявали металната конструкция през 19 век. Те са били завършени с двата прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина , които символизират националния трибагреник на Франция. През 1900г. Айфеловата кула е била оборудвана с електрически лампи. Сегашното светлинно шоу, което се вижда днес през нощта от Айфеловата кула е инсталирано през 1985 година, а за първи път то е включено на 31 декември. Днес на всеки кръгъл час за пет минути се включват и сребристи лампи, които окончателно завършват магията на Айфеловата кула.

Айфеловата кула е кръстена на френския инженер Александър Густав Айфел, който създател на нейния проект. Тя е създадена като входна арка за Световното изложение през 1889г., което се провежда на Марсово поле по случай стогодишнината от Френската революция. Целият проект по издигането на Айфеловата кула възлиза на 6, 5 млн. франка. Сторителството й започва през 1887 година, като идеята за издигането на този метален гигант се заражда още през 1884 гоидна. Айфеловата кула е завършена за по-малко от две години, като е осветена е на 31 март и отворена на 6 май.


Айфеловата кула достига до внушителните 312 м. височина, а заедно с антената е висока 324м. До 1930 година тя е най-високата постройка в цял свят. До самия й връх водят 1665 стъпала, като стълбището е достъпно за посетители до втория етаж, разположен при височина 115м. По-нагоре се стига с помощта на асансьори, а оттам с асансьорите може да се стигне до върха. Общите килограми на желязото, използвано за построяването на Айфеловата кула са 10 100 тона, от които 7 300 тона е масата на металната конструкция. В изграждането на Айфеловата кула вземат участие 50 инженери и дизайнери, 100 души, работещи по отделните фрагменти и 132 работника, които са ги сглобявали. Общо 15000 метални части образуват конструкцията на Айфеловата кула.
Източник:рochivka.com